Праисторически проучвания

Първите праисторически материали от територията на бившия Кюстендилски окръг са от археологическите разкопки на Йордан Иванов на римската вила  край с.Невестино през 1904г. По-късно при прокопаване на ж.п. линията край с.Мурсалево е открито ново праисторическо селище от епохата на неолита. През 1938-1939г. Дж. Гол извършва теренни обхождания в района и регистрира нови селища край гр.Дупница, Невестино и Слатино. В края на 50-те години става известно и неолитното селище край с.Шишковци.

За системни археологически проучвания може да се говори едва от 1977г., когато в Сапарева баня започва разкопаването на неолитно селище в м.”Кременик”. С кратки прекъсвания проучванията продължават и сега. През 1978г. са проведени сондажни проучвания в голямата пещера край с.Илия. Тя е била населявана  в края на каменномедната епоха и ранножелязната епоха.
През 1980г. са проведени спасителни разкопки в чашата на язовир “Дяково”. Селището е било населявано през средния и началото на късния енеолит. От 1981г. до 1988г. се проучва праисторическото селище край с.Слатино. Откритите в него материали са от средния неолит и ранния енеолит.

От направения кратък преглед на праисторическите проучвания е видно, че те започват сравнително късно по отношение на другите райони от страната, но за сравнително кратък период от време е натрупано значително количество материали, които запълват т.нар. “бяло петно” в археологическата карта на страната.

Горното течение на р.Струма е част от главния път на комуникация между Беломорското крайбрежие и земите на Долния Дунав през епохите на неолита и енеолита /края на VІІ хил. пр.н.е.- ІV хил. пр.н.е./. От тук произлиза и неговата важна роля за разпространението и развитието на неолитната и енеолитната култура не само у нас, но и на Балканите.

Кюстендилският район през античната епоха

Земите по горното течение на р.Струма/Кюстендилски и Дупнишки район/ през античната епоха са били обитавани от тракийското племе дентелети. Сведенията на античните автори свидетелствуват за ролята, която те са играли в историята на западнотракийските земи. При наличието на благоприятни географски условия възникват две значителни тракийски селища – Пауталия/Кюстендил/ и Германия/Сапарева баня/.Пътищата , които са свързвали Горнострумската област със съседните райони и най-вече с гръцкия юг съдействуват за развитието на стопанските и културни контакти и влияния. Ценни данни в тази връзка дават откритите монетни съкровища от елинистическата епоха.

С установяване на римската власт земите на дентелетите са включени в стратегиите полска и планинска Дентелетика, обединени по-късно в една. Пауталия през І – ІІ век прераства в град с интензивен живот и е административен, стопански и културен център на своята територия. Неговото значение се запазва и през късната античност. В новосъздадената провинция Вътрешна Дакия, Пауталия е бил третият по значение град. През неговата територия е минавал един от главните пътища – Сердика – Пауталия – Стоби, водещ за Адриатика, който заедно с естествения път по долината на р.Струма и редица второстепенни пътни артерии способствуват за развитието на рудодобива, земеделието и скотовъдството, занаятите, както и за оживените търговски връзки с други антични центрове.

В резултат от дългогодишните археологически проучвания в Кюстендил са разкрити редица паметници на материалната култура и изкуство през римската и ранновизантиийската епоха. В над 20 сектора е проследено трасето на Градската крепостна стена на Пауталия.Очертания от нея град в равнината е с площ 29,30 ха. Проучени са редица сгради – магазини, жилища, базилики и др. Сред тях се открояват римските терми от ІІ –ІІІ в. като една от най-представителните сгради в Пауталия. Многобройните находки на надписи, оброчни плочи, бронзови и керамични съдове, архитектурни детайли, скулптурни произведения, мозайки, накити, монети и др.изясняват моменти от бита и духовния живот на местното тракийско население. Локализирани са и некрополите на Пауталия. Разкритите в тях погребални съоражения и инвентар дават данни за погребалните обичаи.

Второто значително тракийско селище в територията на Пауталия е град Германйя, който известно време е бил седалище на кохорта от римски помощни войски. Едновременно с проучването на елементи от укрепителната система са разкрити и сгради от един квартал. От находките, открити по време на разкопките е установено, че населението се е занимавало със земеделие, лозарство, овощарство и някои занаяти като ковачество, грънчарство, каменоделство и др. Некрополът се е намирал западно от града.

Многобройните останки от селища и крепости в Кюстендилския район през римската и ранновизантийската епоха са доказателство за интензивен поселищен живот. Значителнните площи, върху които се намират античните градежи в Рила, Коняво, Багренци, Таваличево и др. говорят за съществуването на викуси и тържища. Добре запазени са и редица крепости в планинските райони.

Регистрираните некрополи дават информация за погребалните съоражения и погребалния обряд. Тракийският погребален обичай, който се запазва и в римската епоха намира израз в значителен брой могили, в който са открити погребения с богато украсени тракийски колесници.

Пауталия се отличава и с богатството на религиозния живот. Светилището на Асклепий в Кюстендил е известно тракийско култово място. Проученото светилище на Зевс и Хера в Копиловци е свидетелство за популярността им в района. Наред с тях са почитани и други богове от гръцко-римския пантеон. Застъпени са и някои източни култове, от които най-разпространен е този на Митра.

Кюстендилският район през средновековието

Вероятно по време на славянските заселения Пауталия /дн.Кюстендил/ е пострадал сериозно. Според академик Д.Ангелов не може да се каже какви точно славянски племена са се заселили в провинцията Вътрешна Дакия и по-специално в областта на античния център Пауталия поради липса на данни. Трудно е да се отговори и на въпроса, какво е станало и със самия град и жителите на околните селища след твърдото установяване на славяните. Знаем само, че след 553 год. Името Пауталия не се среща никъде. Твърде по-късно го срещаме в изворите като Велбъжд.

Труден за изясняване е и въпросът относно произхода и значението на името Велбъжд. Вероятно е да се приеме, че името Велбъжд е във връзка със славянското лично сложно име Велбъжд, което се е срещало през разглеждания период. Възможно е така да се е наричал някой славянски племенен вожд, под чието управление е попаднал града.
Известно е, че Велбъжд през VІ – VІІІ век се е намирал в пределите на Византийската империя, а славяните живеещи тук били поданици на византийския император.
Липсват извори за присъединяването на Велбъжд към територията на България, но това вероятно е станало по време на хан Персиян /836 – 852/. При този български владетел в границите на българската държава влязла една голяма част от Северна и Средна Македония с градовете Охрид, Прилеп и др. За първи път славянското наименование на града – Велбъжд се споменава в грамота на Василий ІІ от 1019г.

В периода на развития феодализъм градът заема важно място в стопанския живот на югозападните български земи, поддържа търговски връзки с Дубровник, Венеция и др. В изворите е посочен като важен епископски център. През ХІІІ – ХІV век Велбъжд продължава да е духовен център. От това време са запазени много църкви и манастири. Най-известна е църквата “Св. Георги” в кв.Колуша, старо митрополитско седалище. По архитектура напомня Боянската и Несебърската църкви, а стенописите й са с национална стойност. Голям интерес за историците и изкуствоведите представляват и църквите от това време по поречието на р.Струма. От това време са най-богати и сведенията за историята на световно известния Рилски манастир. Историята на манастира от неговото създаване до ХІV век е тясно свързана с личността на основателя му Иван Рилски, роден в с.Скрино – на десния бряг на р.Струма близо до гр.Бобошево. Предполага се , че той е роден около 876 – 880г., т.е. едно десетилетие след покръстването на българите.

Пряко свързана с историята на Велбъжд е Велбъждката битка, станала 1330г. между българи и сърби, в която българите били разбити, а самият цар Михаил Шишман бил убит в боя. В края на ХІV век в Югозападните български земи се обособява самостоятелно Велбъждко княжество, начело с Константин, син на Деян и зет на Иван Александър. Константиновото княжество е последната българска крепост, която пада под османско владичество. От края на ХІV век и първата половина на ХV век названието на града е Кюстендил, което в буквален превод от турски означава Константинова земя. В края на първата четвърт на ХV век след едно неуспешно въстание на българското население, османските завоеватели ликвидират относителната самостоятелност на земите на деспот Константин и те окончателно са включени в рамките на турската държава. Средновековният Велбъжд е център на санджак, който по числеността на своите ленове и броят на спахиите си е третият по големина в рамките на Османската империя. Българското население от Кюстендилския край споделя тежките изпитания и трагичната историческа съдба на своите сънародници от останалите части на българските земи, ала съпротивителният огън в него никога не е угасвал.

Синовете на велбъждкия болярин Яков – Йосив, Давид и Теофан през втората половина на ХV век възобновили дейността на Рилския манастир. Той се превърнал в истинска крепост на българщината и заедно с бобошевския манастир “Св.Димитър” изиграл огромна роля за запазване на българското народностно съзнание в цяла Югозападна България.

Кюстендилският район през периода на Възраждането

В началните векове на робството борбата на българите в нашия край срещу омразното иго се проявила най-вече в хайдушкото движение.За поява на хайдушки дружини за първи път се споменава в султанска заповед от 1528год. За дейността  на хайдушките дружини в планините на Кюстендилския край разказват множество легенди, предания и песни за хайдути и хайдушки войводи в този край.

Успешните военни действия на страните от Свещената лига срещу Османската империя и въстанието на Карпош през 1689 г. пробуждали освободителните тежнения на населението от нашия край. В началото на ХVІІІ век най-благоприятни условия за културно-просветна дейност на българското население съществуват в с.Бобошево. Това е свързано с факта, че Бобошево от самото начало на робството до 1862 г. запазва известно местно самоуправление и редица данъчни облекчения, което се отразява благоприятно върху икономическото му развитие и етнически състав. Бобошевския манастир “Св.Димитър”, наред с Рилския манастир е един от центровете на книжовна и просветна дейност в цяла Югозападна България.

В края на ХVІІІ век и началото на ХІХ-ти  в селищата на Кюстендилския санджак съществува осъзнаваща се национално-българска общественост, която повела борбата за новобългарска просвета и независима българска църква.
През 1816 г. с общонародни средства е построена черквата “Успение Богородично”. Към 1820 г. в непосредствена близост до нея е открито първото българско килийно училище в града. През този период килийни училища са открити и в Дупница, Рила /1830г./, Сапарева баня и други селища. За кратък период от време, старите килийни училища отстъпват място на новото светско  училище. Така през 1849г. за целите на новото училище в Кюстендил е построена сграда. Дейността на учителите Христо Крантов, Никола Тонджаров, Аверки Попстоянов, Даскал Димитри, Тодор Пеев в Кюстендил, на Христо Димитров и Георги Икономов в Дупница, Никола Попфилипов, Тодор Ненов, Никола Чомаков в Бобошево довели до окончателното скъсване с килийното образование. След това училищата в Кюстендил /1850 г./ и Дупница /1856 – 57г./ прерастнали в класни училища. Развитие получава и девическото образование. През 1854 –1855г. Анастасия Димитрова от Дупница открива девическо училище в дома си, а няколко години по-късно открива и девическо училище и в Кюстендил /1860г./. След Кримската война броят на началните светски училища значително се увеличава. Освен в градовете училища се откриват и в много от селата. Израз на народния стремеж към знания и просвета са откритите читалища в Дупница /1858г./, Кюстендил/1869 г./ и в Бобошево /1876 г./.
След Кримскат война се разгаря и борбата за независима българска църква. Тя обхваща всички селища на голямата кюстендилска епархия. Водени от Захари Струмски, Авксенти Велешки, Тодор Пеев кюстендилци водели непрекъсната борба срещу гръцките владетели Дионисии и Игнатий. След едно всенародно надигане на българското население от епархията през 1869 година била окончателно отхвърлена властта на Цариградската патриаршия. За първи екзархийски владика в Кюстендил през 1872 година е определен Иларион Ловчански. Трудна и продължителна била борбата и на българското население от Дупница и Бобошево срещу гръцките владици Дели Матей, Паисий и Пахомий.

Едновременно с борбата за независима българска църква и новобългарска просвета се водела борбата за политическо освобождение. Най-видните представители на хайдушкото движение от нашия край са Ильо Марков и Румена войвода. Националният герой Ильо Марков /Ильо войвода/ преминава през всички етапи на борбата.От 1850 до 1861 година той е закрилник на българското население от Малашевската планина до Родопите. През 1862 година е в първата легия на Раковски където в неговия отряд служи и бъдещия апостол на свободата Васил Левски. По време на освободителната Руско – Турска война той е командир на голяма доброволческа чета, която подпомага отряда на генерал Гурко. С идеите на националната революция кюстендилци се запознават чрез Тодор Пеев – учител в Кюстендилското училище през 1868 – 1870 г. близък съратник на Левски. Той подготвя създаването през 1872 г. на революционни комитети в Кюстендил и в манастира “ Св.Яким Осоговски”.

Нашият край дава участници и в Априлското въстание. Христо Г. Меджедиев от Дупница е в четата на Панайот Волов, а Начо Величков /Рила/ е куриер на Бенковски. Като непосредствен отзвук на априлското въстание е въстанието в с.Разловци начело с Димитър Попгеоргиев Беровски и поп Стоян Разловски. С избухването на Руско-турската война в 1877 – 78 година десетки българи от края се стичат в редовете на българското опълчение. Само от района на Кюстендилско /без Дупнишко/ в опълчението участвуват 115 мъже. В последните дни на януари 1878 г., няколко дни преди примирието в Одрин, благодарение на руските войски и четата на Ильо Марков този район е освободен.

Период след Освобождението

Основният поминък на населението от Кюстендилско – овощарство и лозарство е спомогнал твърде много за развитието на различните занаяти – медникарство, грънчарство, железообработване и др. След Освобождението с развитието на промишлеността и търговията започват миграционни процеси, които оказват силно влияние върху развитието на населените места и тяхната структура. В района се заселват българи от днешна Македония. Появяват се фабрики за прежди, спиртоварни, маслобойни, консервни , дараци, тютюневи складове и др. Най-стари промишлени предприятия, заварени от национализацията са рудник “Бобов дол” с начало на производство 1891г., дървообработващо предприятие на братя Балабанови от 1903 г. в с.Бараково, мукавена фабрика и книжна фабрика от 1928 г. 

За периода от 1944 до 1980 г. Кюстендилския район се развива като промишлено-аграрна структура, а съотношението между общата промишлена продукция и селскостопанската продукция е 86:14. През 1979 г. в бившия Кюстендилски окръг има 51 промишлени държавни и кооперативни предприятия, като вътрешнотериториалното им разпределение е неравномерно – съсредоточени главно в Кюстендил, Дупница и Бобов дол. Най-голям дял от общата промишлена продукция има машиностроенето и металообработването 33,5% - заводи за кондензатори, за трансформатори, приборостроене, инструментално оборудване, асансьори, релета и др. На второ място е хранително-вкусовата промишленост – 27% - млекопреработване, консервна, винарска, за ферментация на тютюн. Добивът на електроенергия е 15,7% - ТЕЦ “Бобов дол”, ВЕЦ група “Рила”, ВЕЦ “Осогово”. Химическата промишленост е 10,4% - Химикофармацефтичен комбинат, производство на нафталин. Важно място в отрасловата структура заема въгледобивната промишленост – 5,8% - Минно-енергиен комбинат “Бобов дол” за добив и обогатяване на кафяви и лигнитни въглища, мина “Бистрица”. Застъпени са  и хартиено-целулозната промишленост в Кочериново, преработка на дървесина в Дупница, обувна промишленост в Кюстендил и Дупница. 

Селското стопанство за периода е с основна насоченост овощарство, тютюнопроизводство и животновъдство. Овощарството е най-добре развито в Кюстендилската котловина, в района на Сапарева баня, Бобошево, Кочериново и Рила, тютюнопроизводството -  в Бобошево, Кочериново, Рила, Дупница и Кюстендил. В полупланинските райони и в поречието на р.Струма се развива картофопроизводството и зеленчукопроизводството. Създадени са  Институт по овощарство и Опитна станция по тютюна. Животновъдството е представено с говедовъдство, свиневъдство, овцевъдство и птицевъдство – средно развито. Горите са 40% от площта на района и се стопанисват от горски стопанства.

По отношение на инфраструктурата – общата дължина на пътно-шосейната мрежа през 1979г. е  е 1182 км./ 3,24% от пътната мрежа на страната/, като от шосета 8% са главни, 4,7% първокласни, 18% второкласни и 69,5% третокласни. Главни шосейни възли са Кюстендил и Дупница. През района преминават две жп линии: София – Благоевград – Кулата и София – Радомир – Гюешево. Чрез Велбъждкия проход се осъществява пряка връзка с Македония. На територията има два гранични контролно-пропусквателни пункта – “Гюешево” и “Олтоманци”.

Към  1980 г. има 138 здравни заведения, от които четири болници с 1487 легла, санаторно-курортни заведения, здравни служби, участъци и др. Изградени са спортни комплекси в Кюстендил, Дупница, Бобов дол и Рила. Туризъмът е добре развит на базата  на минералните извори в Кюстендил и Сапарева Баня. В района е разположен и националният архитектурен комплекс “Рилски манастир”. До 1980 г. има 101 учебни заведения, 129 детски градини и 170 читалища. Переодично се организират културни тържества – “Кюстендилска пролет”, събори, пленери и др. В района са регистрирани множество паметници на културата – Рилски манастир, архитектурно-археологичен резерват “Пауталия - Велбъжд” Кюстендил . При селата Ветрен, Мурсалево, Берсин ,Бобошево и Сапарева баня са установени следи от праисторически селища. Запазени са ценни паметници – църкви, манастири и др. от средновековието – Бобошево, Таваличево, Вуково, Пастух, Граница, Невестино и др.
След 1989г. в страната настъпват важни икономически промени, които рефлектират в развитието на Кюстендилския район като цяло. Съществени процеси на раздържавяване се развиват в икономиката – промишлеността, селското стопанство, инфраструктурата, туризма, банковото дело, строителството и др.

През 1999г. с указ №1 – ДВ 2/08.01.1999г. на Президента на РБългария са утвърдени границите на Област с административен център – Кюстендил, в която са включени общините: Бобов дол, Бобошево, Дупница, Кочериново, Кюстендил, Невестино, Рила, Сапарева баня и Трекляно. Развитието към момента на тези общини и областта като цяло се определя от сравнително слабата им собствена приходна база и преди всичко от субсидиите от Републиканския бюджет. Налице са и глобални финансови ограничения, произтичащи от тригодишното споразумение с Международния валутен фонд за периода 1999 – 2001г. Именно тук е ролята на Областния план за регионално развитие, който в макрорамката на Националния план за регионално развитие ще определи целите, стратегията и приоритетите, които ще гарантират устойчивото развитие на Областта в периода 2000 – 2006г.

Кюстендил е населяван от най-древни времена и доказателствата за антични поселения изобилстват и до днес.

(детайл от Римските Термии)

Областта запазва значението си като важно културно и административно средище през Средновековието.

Рилски манастир, Община Рила.
Построен в красивата Рила, близо до
обиталището на Свети Иван Рилски -
светец-закрилник на българския народ, Рилският манастир запазва българщината през вековете на чуждо господство и войни.

Кюстендилският регион е една от последните територии на Българското царство паднали под ударите на Османското нашествие.  Най-новото название на града всъщност произлиза от името на последния му феодален владетел - Константин.

Населението в региона също активно участва в анти-османската съпротива на българския народ.